Apr 19

Решение на Съда на Европейския Съюз в защита на кредитополучателите

  Решение на Съда на ЕС (СЕС) от 14 март 2014 г. по дело C 415/11 е постановено по преюдициално запитване на искапнски съд, отправено към СЕС на основание член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) за тълкуването на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори (Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г.). Запитването е отправено в рамките на разглеждан от испанския съд спор между г-н Aziz и Caixa d”Estalvis de Catalunya, Tarragona i Manresa (Catalunyacaixa) (наричана по-нататък „Catalunyacaixa“) относно действителността на някои клаузи от сключения между тях договор за ипотечен кредит.

  Накратко, г-н Aziz - марокански гражданин, който от дълги години работил в Испания, през 2007 г. сключил договор за ипотечен кредит с Catalunyacaixa, който бил обезпечен с ипотека върху семейното жилище на г-н Aziz. Подобно на всички договори за ипотечен кредит, които банките у нас сключват с физически лица и договорът между г-н Aziz и испанската кредитна институция съдържал клаузи, които предвиждали правомощието на банката едностранно да променя лихвите по кредита, да обявява кредита за предсрочно изискуем в неговата цялост както и да начислява наказателна лихва в размер от над 18 % от неиздължената сума в случаи на неизпълнение по договора. Скоро след като започнал да изплаща кредита си, г-н Aziz изпаднал в забава с изплащането на вноските по него. Банката бързо се снабдила с изпълнителен титул и изнесла апартамента на публична продан. Имотът бил купен, а г-н Aziz бил изгонен от него. И макар и той да бил изпуснал всички законови срокове, в които можел да възрази срещу издадената срещу него заповед за изпълнение, малко преди купувачът на имота по публичната продан да бъде въвъден във владение на имота, г-н Aziz предявил установителен иск, с който искал испанският съд да прогласи определен текст от договора му за кредит за нищожен поради това, че е неравноправен, което от своя страна водело след себе си и до недопустимостта на висящото изпълнително производство. Подобно и на нашия закон обаче, според който съдът няма правото да спира хода на изпълнителното производство инициирано посредством заповед за незабавно изпълнение, освен ако длъжникът не представи убедителни писмени доказателства, че е платил или пък даде обезпечение за своето задължение, и според испанския закон съдът нямал законовото основание да спре изпълнителното производство срещу г-н Aziz докато не се реши въпросът за неравноправността за клаузите на договора му за банков кредит.

  В тази връзка у испанския съд се породили съмнения за съответствието на испанското национално право с правото на Европейския съюз и в частност Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. Поради това той спрял висящото пред себе си дело и се отнесъл с преюдициално питане до СЕС за това:

- Дали може да се приеме, че ограничените възможности на длъжника да възрази в рамките на изпълнителния процес върху ипотекирани или заложени вещи (както е и по нашето право) водят до недопустимо ограничаване на правата му като потребител и възможностите му за ефективна защита?

 - Какви са критериите за неравноправност на една договорна клауза спрямо потребител?

  В пространния си отговор с решението си СЕС постановява, че е Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство (в конкретния случай испанската, но по аналогия напълно приложимо и за българската правна уредба), която не предвижда възможност в производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот да се прави възражение за неравноправност на договорна клауза, въз основа на която е издаден изпълнителният титул, като същевременно е недопустимо съдът в исковото производство, образувано, за да се прецени дали такава клауза е неравноправна, да не може да постанови привременни мерки, и по-специално спиране на висящото изпълнително производство, когато постановяването на тези мерки е необходимо, за да се гарантира пълната ефективност на крайното решение на съда.

  Това тълкувание на съда при всички положения ще доведе до изменение на гражданско-процесуалните закони не само на Испания и редица други страни-членки, но и на България, която до голяма степен е реципирала новата законова уредба на изпълнителния си процес от законодателствата именно на тези страни-членки. Смело може да се твърди, че позовавайки се дори само на това решение, за в бъдеще при повдигане на въпроса за неравноправност на дадени клаузи от договори за ипотечен кредит с физически лица в рамките на отделно исково производство, съдът ще има правото да постановява спирането на висящото изпълнително производство до оконачателното решаване на въпроса за неравноправността.

  С диспозитива на това свое решение СЕС допринася за защитата на потребителите и в още един аспект – с него СЕС задава ясен критерий при определянето на понятието значителна неравноправност, който критерий адвокатите за в бъдеще ще могат да използват в защитата на накърнените права на своите клиенти срещу банките.

  Безспорно с това свое решение СЕС като орган на ЕС прави важна крачка в посока на хуманността и защитата на потребителите срещу икономическия диктат на банковия сектор. Отворен обаче остава въпросът дали тази защита не е закъсняла, защо тя идва чак сега, след като вече толкова хора бяха изкарани на улицата за сметка на банките, които затвърдиха своята финансова мощ през последните години. Защото и най-добрата защита е безполезна, когато не е навременна.