May 22

Застраховка гражданска отговорност

  Ако сте собственик или ползвател на моторно превозно средство (МПС), то неминуемо сте повече или по-малко запознат с т. нар. задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Повечето хора са наясно с това, че тя е задължителна, че ползващите МПС без сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” подлежат на административна санкция глоба и че при определени предпоствки и условия „можем да съдим” застрахователя. В общи линии нивото на обществената информираност относно задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите се ограничава до тези твърде общи представи за нея. В този смисъл е може би необходимо да се обсъдят и някои допълнителни, не толкова широко известни факти за този специфичен вид имуществена застраховка и характеристиките й от правна гледна точка.

  Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. На по-достъпен език това означава, че посредством този вид застраховка собствениците и/или ползвателите на МПС се застраховат срещу отговорността, която би възникнала за тях ако виновно причинят пътнотранспортно произшествие (ПТП), от което да са пострадали животът, здравето или имуществото на трети лица. Застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание. Трети лица са всички други лица, различни от причинителя на вредата. Тук е мястото да се спомене, че застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите не покрива щетите, които едно лице превозващо товари на трети лица би причинило на тези трети лица, ако виновно причини ПТП с управляваното от него товарно превозно средство, при което да пострадат и превозваните стоки и товари.

  Застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахованите лица, но само в случаите, в които ПТП-то е станало на определена територия. Тази територия може да бъде територията на Република България, територията на друга държава членка на ЕС и трети страни в ограничен брой случаи. Размерът на покритието по застраховката или паричната сума, до която застрахователят се счита отговорен в случай на застрахователно събитие, се определя съгласно правото на държавата членка, където е настъпило събитието или съгласно закона на държавата, където обичайно се намира МПС-то. Прилага се правото, което предвижда по-висок лимит на отговорността на застрахователя.

  Застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, както е добре известно, може да се заплати при разсрочено плащане. Това обаче, което не е толкова известно и с което застрахователите често пъти злоупотребяват е в какъв срок застрахователят може да прекрати договора при забава в плащането на някоя от вноските при разсрочено плащане на застраховката „Гражданска отговорност”. Съгласно предвиждането на закона, за да може да прекрати договора за застраховката „Гражданска отговорност”, застрахователят е длъжен да изчака не по-малко от 15 дни считано от датата на падежа на съответната вноска по застраховката.

  При излизане на българско МПС извън територията на България, застрахователите могат да събират допълнителни суми за т. нар. „зелена карта”, но само за случаите, в които МПС-то ще се движи в страна, участваща в системата „Зелена карта” и чиито национални бюра на застрахователите не са страна по Многостранно споразумение със застрахователите опериращи на територията на България, като същевременно тази страна не е държава членка. Накратко, „зелена карта” е необходима в изключително малък брой случаи и пътуването в рамките на ЕС не е сред тях.

  При прехвърляне на собствеността върху МПС преди изтичането на срока на застраховката „Гражданска отговорност” договорът за застраховка не се прекратява. В 7-дневен срок от деня на прехвърлянето на собствеността продавачът и купувачът са длъжни да уведомят застрахователя за станалото прехвърляне на собствеността. Застрахователят има правото да иска неплатена до прехвърлянето на собствеността премия и от прехвърлителя ако не е бил надлежно уведомен за продажбата.

  Съгласно нашето законодателство минималният застрахователен лимит по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомообилистите е в размер:

      1. За неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт:

- 2 000 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лиице;

- 10 000 000 лв. за всяко събитие при две или повече пострадали лица;

      2. За вреди на имущество (вещи) - 2 000 000 лв. за всяко събитие;

  Освен причинените на пострадалото лице имуществени и неимуществени вреди, застрахователят е длъжен да го обезщети и за всички пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането, като едновременно с това застрахователят дължи и всички съдебните разноски, понесени от увреденото лице, в това число и възнаграждението за един адвокат.

  След като ПТП и причинените от него вреди са били констатирани със съответните за това удостоверителни документи, пострадалото лице има правото да предяви своята претенция пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на виновния причинител на ПТП. В срок не по-дълъг от 3 месеца, считано от датата, на която искането за застрахователно обезщетение е било подадено до застрахователя, той е длъжен да се произнесе по така предявената претенция като или я уважи и изплати, или откаже нейното уважаване, сочейки мотивите за това.

  Предявяването на застрахователната претенция пред застрахователя обаче по никакъв начин не представлява необходима предпоставка за предявяването на претенцията срещу застрахователя по съдебен ред. При желание на увреденото лице то може да се отнесе директно към съда.

  В общия случай застрахователят няма право да търси от застрахованото лице обезщетението, което застрахователят е заплатил на увреденото лице. Съществуват обаче хипотези, при които причинителят на вредата дължи на застрахователя всичко, което застрахователят е заплатил на ощетеното лице. Тези случаи са когато:

- Причинителят на вредата е употребил алкохол над допустимото или е бил под въздействието на наркотично вещество;

- Причинителят на вредата е отказал да се подложи на тест за алкохол или наркотици;

- Причинителят на вредата не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това;

- Вредата е причинена умишлено;

- Причинителят на вредата е управлявал МПС-то без свидетелство за управление;

  Когато пострадалото от ПТП лице има имуществена застраховка от типа на застраховка „Автокаско” или друг тип имуществена застраховка и застрахователят по тази застраховка е заплатил на пострадалото лице претърпените от него имуществени вреди, той има правото на иск срещу застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на виновния причинител на ПТП-то за сумата, която е изплатил на пострадалото лице по неговата застраховка „Автокаско”.

  Малко известен е фактът, че не се допуска принудително изпълнение върху обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”. Тази забрана обаче важи само ако не е настъпила трансформация на изплатената от застрахователя парична сума в друг вид имуществен актив. Ако например с парите, изплатени му от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, увреденото лице си закупи автомобил или недвижим имот, недопустимостта на принудителното изпълнение отпада за така придобитото имущество.

  Не на последно място следва да бъде засегнат и въпросът за обезщетението на пострадалите лица в случаите, в които виновният причинител няма валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. За тези случаи съществува специален гаранционен фонд, в който всички застрахователи, предлагащи застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, са задължени да правят периодични вноски. Попълването на фонда със средства може да става и по други изрично предвидени в закона начини като основното му предназначение е обезщетяването на пострадалите лица при липса на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, към когото да насочат своите претенции.

  Помощ и съдействие на пострадалите от ПТП биха могли да бъдат предоставени от адвокат или адвокатска кантора, които да подготвят исковата молба срещу застрахователя и да представляват пострадалия в дело срещу застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.