Sep 22

Доказателствено значение на фактурата и нейното осчетоводяване

  Динамиката на търговския стокооборот често пъти води до това, че редица търговски сделки, за които законът не е поставил изискването за писмена или друга квалифицирана форма, се сключват без да бъдат обективирани в писмен договор между страните – поръчват се доставки “на устна договорка”, заявяват се стоки или услуги по телефон или с помощта на съвременните електронни технологии. Това, разбира се, по никакъв начин не компрометира валидността на сключения неформален договор и неговото обвързващо страните по него правно действие.

  Стигне ли се обаче до спор между страните по един такъв договор и при условие, че неговата цена надвишава 5000 лв., се поставя резонният въпрос за доказването на договорното правоотношение и произтичащите от него права и задължения пред съд.

 Действително фактурата, която регистрираните по ЗДДС търговци издават за реализираните от тях стоки/услуги, представляват данъчно-счетоводен документ, който сам по себе си не доказва съществуването на дадено правоотношение и задълженията произтичащи от него.

  В задължителната си практика по чл. 290 ГПК обаче Върховният касационен съд по недвусмсислен начин постановява, че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество по един съдебен спор, включването на тази фактура в дневника за покупките и продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване. Конкретно за договора за продажба ВКС приема, че фактурата може да се приеме като доказателство, установяващо договор за продажба, тъй като законът не изисква специално сключен писмен договор за продажба на движими вещи, но фактурата трябва да съдържа всички необходими елементи, квалифициращи договора за продажба като такъв – вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписа си като получател и предавател, съответно време и място. Що се отнася до договора за изработка, от какъвто тип са договорите за строително-монтажни работи и редица други договори за услуги, то ВКС приема, че извършването на възложената работа от изпълнителя и нейното приемане от възложителя, което от своя страна е необходимо за възникването и дължимостта на задължението за плащане на възнаграждение по договора, би могло да се докаже от самият факт на издаването на фактура от страна на изпълнителя и нейното подписване от изпълнителя и възложителя.

  Със задължителната си практика по отношение на доказателствената стойност на фактурата и нейното счетоводно отразяване ВКС неимоверно разширява значението на този данъчно-счетоводен документ като по този начин спомага за доказването пред съд на претенциите на изправните търговци срещу техните неизправни контрагенти.