Mar 29

Регистрация на Фирма

  Сред най-разпространените видове търговски дружества (наричани разговорно, макар и не дотам правилно, с придобилото гражданственост „фирми”), които българските и чуждестранните физически и юридически лица регистрират в България, са капиталовите търговски дружества – дружество с ограничена отговорност – ООД (съответно еднолично дружество с ограничена отговорност - ЕООД) и акционерно дружество – АД (съответно еднолично акционерно дружество - ЕАД). Най-общо, правната регламентация касаеща структурата, регистрацията и функционирането на този вид търговци се съдържа в Търговския закон (ТЗ), Закона за търговския регистър (ЗТР) и Наредба No 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър (Наредба No 1).

  Регистрация на Фирма в България следва определена законово регламентирана последователност, която завършва с вписването на нововъзникващото търговско дружество в Търговския регистър. От този момент насетне „фирмата” възниква като самостоятелен субект на правото. Всички поети от името на „фирмата” права и задължения до този момент се считат поети от съдружниците/акционерите, като за така поетите задължения те отговарят солидарно пред кредиторите на „фирмата” (в процес на регистрация). От момента на вписването на новото търговско дружество в Търговския регистър, по силата на закона всички поети от негово име права и задължения преминават към него и участват във формирането на началния имуществен баланс на „фирмата”.

  В общи линии, регистрацията на всяка една „фирма” (капиталово търговско дружество) започва с приемането на решение от страна на учредителите за регистрацията на дружеството. При акционерното дружество това става на т.нар. учредително събрание, на което акционерите приемат устава на бъдещото акционерно дружество. В съответствие с него те следва да изберат управителни и представителни органи на дружеството. Приема се решение за цената на записваните акции, тяхната номинална и емисионна стойност, размерът от капитала на дружеството, който следва да бъде внесен при учредяването му. Учредителното събрание приема и редица други важни решения, като така проведеното събрание следва да бъде надлежно протоколирано. Съдружниците от дружество с ограничена отговорност приемат решение за учредяването на ООД. Те подписват дружествен договор и избират управител. Когато с учредителния акт/дружествения договор/устава на капиталовото търговско дружество съдружниците/акционерите правят непарична вноска в капитала, е необходимо да се премине през допълнителна процедура по оценка на непаричната вноска и нотариална заверка на съгласието на съответния съдружник/акционер ако непаричната вноска има за предмет недвижим имот. Законът предвижда определени минимуми от записания дружествен капитал, които следва да бъдат внесени по набирателна сметка на името на дружеството (в процес на регистрация).

  Документи доказващи спазването на описаните по-горе стъпки заедно с допълнителни декларации изискуеми по ЗТ, ЗТР и Наредба No 1 се прилагат към заявление за вписване на търговското дружество и се подават до Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието.

  Процедурите за учредяването на инвестиционни търговски дружества и за регистрирането на публични емисии от ценни книжа (акции, облигации и др.), с което да се създаде възможност за тяхното търгуване на фондовата борса, са значително по-сложни и са регламентирани главно в Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) и свързаните с него подзаконови нормативни актове.