Apr 12

Съдът на ЕС най-накрая каза „не” на безнаказания произвол на банките над физическите лица

  С революционно свое решение от 14 март 2013 г. Съдът на ЕС нанесе тежък удар на банките и техните на практика неограничени до момента възможности за явен произвол над икономически по-слабите от тях физически лица кредитополучатели по договори за ипотечен кредит. С това свое решение, имащо обвързваща сила за държавата ни и националните ни съдилища по отношение на тълкуването на правото на ЕС, Съдът на ЕС е на път да доведе до законодателна промяна на родния ни ГПК в частта му, уреждаща изпълнителното производство въз основа на заповед за незабавно изпълнение.

  Повсеместната до момента практика на банките се изразяваше в това, че възползвайки се от безспорно икономически по-силната си позиция от тази на своите клиенти физически лица и злоупотребявайки с техните належащи жилищни нужди, банките безнаказано изпълваха съставяните изцяло от тях договори за ипотечни кредити с безброй неравноправни клаузи, като например тези за едностранното обявяване на кредита за предсрочно изискуем при забава в изплащането дори на една единствена погасителна вноска по кредита, убийствено високите наказателни лихви за забава и др. Въпреки привидно бранещите потребителите от подобни неравноправни клаузи разпоредби на Закона за защита на потребителите, прогласяващи такива договорни клаузи за нищожни, банките спокойно събираха своите вземания, оставяйки хора буквално на улицата. Основание да правят това им даваха лобистките текстове на чл. 417, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 420 ГПК. По силата на тези разпоредби, банка може да поиска издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу свой клиент само въз основа на извлечение от своите счетоводни книги, едностранно определяйки размера на дължимата от клиента сума. До сега длъжникът можеше да спре изпълнителното производство в тесен кръг случаи и позоваването на неравноправност на клауза в договора за кредит с банката не беше сред тях. Съгласно решението на Съда на ЕС обаче, националният съд следва да има правото да спира изпълнителното производство когато длъжникът-потребител повдигне въпроса за неравноправността на дадена клауза от договора за кредит, на която банката основава своето вземане.

  Въпрос на време е законодателят ни да преразгледа своята позиция по отношение на изпълнителния процес в разглежданата му част. Българският съд обаче, основавайки се на принципа за директния ефект на директивите при определени обстоятелства, е длъжен още преди очакваната промяна на ГПК да е факт, да съобразява защитата на потребителите по договори за ипотечен кредит с тълкуванието на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, което Съдът на ЕС прави в своето решение от 14 март 2013 г. по дело C 415/11.