Aug 28

Правни аспекти на финансовите инструменти

С бурното развитие на високите технологии и съвременните средства за комуникация и обмен на информация търговията с акции и други видове ценни книги и финансови инструменти придоби изключителна масовост, първо в икономиките на развитите западни демокрации и високотехнологичния Изток, а впоследствие в частност и у нас. Широко се заговори за акции, облигации, опции и други видове финансови инструменти като постепенно тези понятия от запазена територия за икономисти, професионални инвеститори и други хора с тясно специализирани познания в областта, станаха достъпни и за средностатистическия представител на средната класа. Законодателната регламентация на ценните книги и финансовите инструменти е помествена в рамките на Търговския закон (ТЗ), Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) и редица други законови и подзаконови нормативни актове. В този смисъл ценните книги, финансовите инструменти и търговията с тях освен преимуществено икономическите си аспекти имат и своите правни такива, поради което един опит за обобщение на правните аспекти на финансовите инструменти никога не е закъснял или безполезен.

На първо място следва да се прокара едно разделение на финансовите инструменти, което цели да внесе известна яснота по отношение на лабиринтите на материята. Финансовите инструменти биват:

  • Ценни книги;
  • Инструменти, различни от ценните книги, като:
    • Инструменти на паричния пазар;
    • Дялове от предприятия за колективно инвестиране;
    • Деривативни финансови инструменти с различен базов актив;

Тук е мястото да бъде отбелязано, че това деление на финансовите инструменти е условно и се прави само с оглед на търгуването им, защото от правна гледна точка всички финансови инструменти са ценни книги. Националното ни право познава различни видове деления на ценните книги като: инвестиционни и търговски ценни книги; налични и безналични ценни книги и др.

Безналични и налични ценни книги

Това деление на ценните книги се прави в зависимост от това дали ценната книга като източник на закрепените в нея права е обективирана на някакъв материален, хартиен носител. Това деление на ценните книги намира своето практическо правно отражение основно в режима за извършването на сделки с предмет дадена налична/безналична ценна книга.

Регистрацията и сделките с безналични ценни книги пораждат своето действие от момента на извършването на регистрацията им Централния депозитар.

Менителницата, записът на заповед, чекът и търговската асигнация като видове търговски ценни книги не могат да бъдат безналични. По правило те винаги имат своя материален носител.

Търговски и инвестиционни ценни книги

Търговските ценни книги могат да инкорпорират в себе си вземане, права върху вещи, но никога членствени права. Членствените права за запазена територия за инвестиционните ценни книги. Що се каса до срока, с който са ограничени правата по една търговска или инвестиционна ценна книга, то следва да се отбележи, че инвестиционните ценни книги биха могли да бъдат носители както на срочни, така и на безсрочни права. Търговските ценни книги, за разлика от тях, могат да бъдат носители само и единствено на срочни права. По своята същност инвестиционните ценни книги са средство за публично привличане на инвестиции.

Инвестиционните ценни книги в определена своя част, както ще стане ясно по-нататък, са финансови инструменти, докато частноправните търговски ценни книги (менителнични ефекти) не са финансови инструменти.

Отговорът на въпроса кои ценни книги са финансови инструменти и кои не са, следва да се търси в ЗПФИ. В зависимост от това къде биват законово регламентирани, инвестиционните ценни книги биват такива по ТЗ и такива по ЗППЦК. Разделителната линия между едните и другите е това дали могат да бъдат предмет на публично предлагане на регулираните капиталови пазари. Ценните книги по ЗППЦК имат характеристиката на финансови инструменти, докато ценните книги по ТЗ – не.

Предмет на публично предлагане по ЗППЦК могат да бъдат само безналичните ценни книги. Наличните ценни книги биха могли да достигнат регулираните капиталови пазари, но само след преминаването през процедура пред Централния депозитар по превръщането им в безналични ценни книги.

В зависимост от това дали една инвестиционна ценна книга свободно може да бъде предмет на последващи прехвърлителни сделки след първоначалното си записване или за това съществуват съответни ограничения, ценните книги биват обикновени и винкулирани. Характерно за винкулираните ценни книги е това, че или съществува пълна забрана за последващото им прехвърляне от техния първоначален приобретател, или за последващото им прехвърляне са въведени определени ограничения. Поради несъответствието между идеята за публичното предлагане по ЗППЦК и характера на винкулираните ценни книги последните не могат да бъдат предмет на публично предлагане по ЗППЦК.

Емитентите на публично предлаганите ценни книги са натоварени със законовото задължение първоначално и периодично да разкриват определена информация. Само при пълно спазване на изискванията на ЗППЦК би могло да стане и регистрацията на дадена емисия ценни книги за търговия на съответния регулиран пазар – т. нар. “листване”.

Листването на емисия ценни книги за публична търговия на борсата в съответния пазрен сегмент – “А”, “Б” или “С” би могло да преследва както привличането на капиталите на неограничен кръг трети лица и използването им за целите на определен бизнес, така и провеждането на една “рекламна кампания” и по този начин изминаването на една важна стъпка за повишаването на рейтинга на дадено дружество.

Както стана ясно по-горе, в родовото понятие за финансов инструмент следва да бъдат включени както различни видове ценни книги, така и редица финансови инструменти, които не са ценни книги от гледна точка на спецификите за търгуването им. Сред тази втора група финансови инструменти, които не са ценни книги следва да причислим:

  • Инструменти на паричния пазар;
  • Дялове на предприятия за колективно инвестиране;
  • Опции, Фючърси, Суапове, Форуърдни договори и други деривативни договори с различен базов актив;
  • Деривативни финансови инструменти за прехвърляне на кредитен риск;
  • Договори за разлика; 

Видове пазари на финансови инструменти

В зависимост от това дали биват предмет на постоянен контрол и специфични законови изисквания за своето устройство и работа, пазарите на финансови инструменти биват регулирани и нерегулирани.

От своя страна регулираните пазари се подразделят на официални и неофициални. Условно казано, неофициалният пазар, известен още като околоборсов пазар, представлява своеобразна “чакалня” за малки и средни дружества преди излизането им на първичен пазар.

В кръга на дейността си инвестиционните посредници, които са важен участник в дейността по борсовата търговия на финансови инструменти, могат да разработват и поддържат многостранни системи за търговия, но тези системи не се припокриват и не изместват регулирания финансов пазар като “място” на което се случва търговията с финансови инструменти.

Друго деление на капиталовите пазари е това на първичен и вторичен. На първичен капиталов пазар се предлагат новоемитирани емисии ценни книги, които не са били предлагани до момента, докато на вторичния пазар се търгуват ценни книги, които вече са били предмет на прехвърлителни сделки.

Ценните книги, които имат характеристиката и на финансови инструменти могат да бъдат емитирани (издавани) от: публичните дружества по смисъла на ЗППЦК, държавата като емитент на средносрочни и дългосрочни държавни ценни книги, общините като емитенти на общински облигации, търговските банки като емитенти на ипотечни облигации и др.

Емитенти на финансови инструменти, които не са ценни книги могат да бъдат: инвестиционните дружества от отворен тип; договорните фондове, емитирайки дялове на предприятия за колективно инвестиране; търговските банки и финансовите институции – чрез емитираните от тях инструменти на паричния пазар; държавата като емитент на краткосрочни съкровищни бонове.

Видове ценни книги като финансови инструменти

Първото деление на ценните книги, които имат качеството и на финансови инструменти, е на основни (базови) ценни книги и деривативни ценни книги. Първата група – тази на основните (базови) ценни книги, както е видно и от самото й наименование, включва ценни книги, които не са “надградени” над някакъв актив, различен и самостоятелен от ценната книга. Деривативните ценни книги имат в основата си някакъв базов актив, който би могъл да бъде акции, облигации, валутни курсове, лихвени проценти или доходност, стоки или други индекси или показатели.

Важно е да се има предвид, че деривативните ценни книги, които са “надградени” над други базови ценни книги, имат правната характеристика на ценни книги с всички произтичащи от това правни последици. Деривативните финансови инструменти, от друга страна, които са “надградени” над други финансови инструменти (нямащи качеството ценни книги), не са ценни книги.

            Примери за деривативни ценни книги биха могли да бъдат:

  • Права за записване на акции от увеличението на капитала на акционерно дружество;
  • Варантът;
  • Българската депозитарна разписка;
  • Депозитарната разписка:

Следващо възможно деление на ценните книги, които са финансови инструменти, би могло да е това на дялови ценни книги и дългови ценни книги. Дълговите ценни книги най-общо представляват прехвърлими вземания срещу техния емитент, а като най-типичен пример за тази група би могла да се посочи облигацията. Дяловите ценни книги биха могли да бъдат акции в дружества, други ценни книги еквивалентни на тях, деривативните ценни книги, даващи правото на придобиване на акции и др.

Акциите като представител на групата ценни книги,

които са финансови инструменти

 Най-общо акциите от капитала на едно акционерно дружество гарантират на своите притежатели три основини права:

-       правото на глас в общото събрание на дружеството;

-       правото на дивидент (в случай, че е взето решение за разпределянето на такъв);

-       правото на ликвидационен дял при ликвидацията на дружеството;

Правният способ за прехвърлянето на поименните ценни книги (сред които са и поименните акции) е договорът за цесия. Акциите на приносител от своя страна се прехвърлят чрез простата им традиция (предаване) без да е необходимо извършването на някакви допълнителни правни действия. Специфика при прехвърлянето съществува при поименната налична акция, която поради правната си характеристика на заповедна ценна книга се прехвърля посредством джиро. Безналичните ценни книги като вид финансови инструменти се прехвърлят посредством договор за цесия.

Ценните книги на приносител не могат да бъдат инвестиционни ценни книги и финансови инструменти. Наличните поименни акции, от друга страна, могат да бъдат финансов инструмент само по изключение и след като преминато през процедура по тяхното “обездвижване” в Централния депозитар.

Финансов инструмент биха могли да бъдат само тези акции, които са безналични и са емитирани от публични дружества по смисъла на ЗППЦК. Право на дивидент по тези акции имат само онези лица, които или вече са придобили акцията, даваща правото на дивидент, към датата на общото събрание, на което е приет годишният счетоводен отчет и е взето решение за разпределение на печалбата, или са придобили тази акция до 14 дни считано от тази дата. Правото на дивидент при публичните дружества има характеристиката на самостоятелно право, което може да се търгува отделно от акцията. 

Предвид по-особения характер на публичните дружества и емитираните от тях ценни книги за тях съществуват известни специфики. На първо място, за разлика от обикновеното акционерно дружество публичното акционерно дружество не може да издава привилегировани акции, които да дават правото на допълнителен ликвидационен дял на своите притежатели. Право на глас в общото събрание на публичното дружество имат само онези акционери, които са придобили своите акции най-късно 14 дни преди деня на съответното общото събрание на акционерите. Друга специфика на публичното дружество е това, че то не може да емитира акции даващи правото на повече от 1 глас на своите притежатели. Специфичен вид договор, който акционерите в едно публично дружество биха могли да сключват е договорът за доверено управление на акции, според който правото на глас по определени акции да се упражнява от трето лице за сметка на акционера. Друг случай, при който правото на глас по дадени безналични акции се упражнява от трето лице, а не от самия акционер, е този, при който в случай, че това е предвидено в договор за особен залог, заложният кредитор по договора упражнява правото на глас на залогодателя от свое име, но за негова сметка.

За публичните дружества е още характерно и това, че с оглед защитата на миноритарните собственици на капитала на дружеството законът предвижда т. нар. права на малцинството. Примери за такова право са правото на акционерите притежаващи пет на сто или повече от капитала на едно публично дружество да водят определени искове на дружеството; да искат от съда назначаването на контрольори, които да проверяват цялата счетоводна документация на дружеството; да инициират свикването на общо събрание при определен дневен ред и др. За разлика от обикновеното акционерно дружество по ТЗ, което само води и съхранява своята книга на акционерите, при публичните дружества книгата на акционерите се води и съхранява от Централния депозитар. 

Облигации

Облигацията е базисен вид дългова ценна книга, която може да бъде причислена към семейството на финансовите инструменти. На облигацията би могло да бъде погледнато от два ракурса:

  1. като ценна книга;
  2. като паричен заем, предоставен на едно акционерно дружество (АД), командитно дружество с акции (КДА), държавата или общините;

Като ценна книга облигацията се издава от АД (респ. КДА) и материализира право на вземане на притежателя си да получи в определен срок съответна лихва и номинална стойност и се прехвърля на регулираните и нерегулираните капиталови пазари.

Облигацията е облигационно-разпоредителна ценна книга, защото удостоверява възникнало вън и независимо от издаването й субективно право.

Финансов инструмент е само безналичната, публична и свободнопрехвърлима облигация, тоест тази по ЗППЦК. Специфичен вид облигации са конвертируемите облигации. Този вид облигации при определени условия могат да се конвертират в акции.

Погледната през призмата на свързания с нея договор за паричен заем, който се сключва между емитента на облигацията и нейния първоначален поемател, облигацията не замества самото заемно договорно правоотношение, а само удостоверява неговото сключване.

Облигацията дава на своите притежатели два вида права – индивидуални и колективни права по облигацията. Индивидуалните права по облигацията са правото на нейния притежател на определена дата да получи от емитента предвидената в облигацията номинална стойност, а така също и отнапред определена възнаградителна лихва изчислена по номиналната стойност на облигацията. Колективни права на облигационерите са правата, които ТЗ предвижда за общото събрание на облигационерите по дадена облигационна емисия, правото да участват със съвещателен глас в общото събрание на акционерите посредством свой нарочно избран за целта представител.

Облигационери по една емисия са облигационерите по отделен облигационен заем. Подобно на акциите и облигациите биват налични и безналични. Наличните от своя страна се подразделят на поименни и на приносител. Поименните налични облигации се прехвърлят чрез джиро, докато наличните облигации на приносител се прехвърлят посредством своето фактическо предаване (традиция).

Централният депозитар води книга на безналичните облигации на всички емитенти. С малки изключения финансови инструменти могат да бъдат само безналичните облигации. Корпоративни в практиката се наричат облигациите емитирани от АД и КДА. Ипотечни пък от своя страна са облигациите издавани от търговските банки на основата на кредитните им портфейли, обезпечени с една или повече ипотеки. Банката може да издава ипотечни облигации само до обема на ипотеките учредени в нейна полза по отпуснатите от нея ипотечни кредити. Недвижимите имоти предмет на тези ипотеки могат да бъдат само застроени недвижими имоти.

Друг вид облигации са общинските облигации. Те могат да бъдат само безналични ценни книги, които се предлагат по ЗППЦК. Всяка отделна емисия облигации образува отделен клас облигации. За разлика от тях при акциите отделен клас образуват всички акции, които дават еднакви привилегии.

Говорейки за различните видове облигации няма как да бъдат подминати държавните ценни книги (ДЦК). Публични са онези облигации, които се издават от публичен емитент – държавата и общините.

Държавните ценни книги биват:

А) държавни ценни книги във връзка с управлението на вътрешния държавен дълг:

- съкровищни бонове;

- съкровищни билети;

- съкровищни облигации;

Б) държавни дългосрочни облигации за финансиране на загуби във финансовия сектор в хода на структурна реформа:

- ДЦК за уреждане на необслужваните кредити на държавните фирми към банките (т.нар. ЗУНК-облигации);

- ДЦК емитирани по Закона за гарантиране на влоговете в банките (особено актуални при актуалните събития с Корпоративна Търговска Банка);

В) ДЦК издадени за преструктурирането на външния държавен дълг – т.нар. брейди облигации

В зависимост от продължителността на срока между издаването на ДЦК и техния падеж ДЦК се подразделят на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни. Пример за краткосрочни ДЦК са съкровищните бонове със срок на изплащане до 1 год. Само съкровищните бонове са вид финансови инструменти по ЗПФИ. Средносрочни ДЦК са съкровищните билети, чиито срок за изплащане е от 1 до 5 год. Дългосрочни ДЦК са съкровищните облигации, чиито срок за изплащане в повече от 5 год. Предимството на ДЦК пред обикновените облигации емитирани от акционерните дружества е, че за разлика от едно акционерно дружество, което лесно може да фалира, фалитът на цяла една община или държава е доста по-рядко срещано явление, което предпоставя и по-високата сигурнос на ДЦК.

Официален депозитар на ДЦК е БНБ. Поддепозитари могат да бъдат само кредитни институции. Сделките с ДЦК се уреждат само с поддепозитарите.

Права за записване на акции

от увеличението на капитала

на публични дружества

Този вид права се издават задължително при увеличение на капитала на публично дружество чрез издаване на нови акции и представляват самостоятелен вид ценни книги, различен от ценните книги, правото за закупуването на които те дават. Правата на записване на част от акциите от увеличението на капитала на публично акционерно дружество притежават характеристиката на деривативни ценни книги, дялови ценни книги и финансови инструменти.

Варант

Варантът като отделен вид ценна книга изразява правото за записване на определен брой ценни книги по предварително определена или определяема емисионна стойност до изтичането на определен срок. Следва да се прави разлика между варанта като ценна книга с описаната в предходното изречение характеристика и варанта като понятие, което се среща в старото ни търговско правои което по сега действащото ни търговско право се нарича заложен запис (чл. 577, ал. 2 ТЗ). Варантът представлява деривативна ценна книга и за разлика от опцията правата по един варант не може да бъдат упражнени на точно определена дата. Цената, на която ще се закупуват акциите по един варант може да бъде определена или определяема.

По съдържанието и същината си варантът най-много се доближава до кол опцията, но между тези два вида финансови инструменти има редица същностни различия. Варантът, от една страна, е деривативна ценна книга, която е и финансов инструмент. Кол опцията, от друга страна, представлява деривативен финансов инструмент, който обаче няма характеристиката на ценна книга. Варантът дава на своя притежател правото да запише новоемитирани ценни книги на първичен пазар, докато кол опцията носи в себе си правото да бъдат закупени ценни книги, които се търгуват на вторичен пазар. Варантът дава правото на закупуване само на ценни книиги, докато кол опцията може да дава на своя притежател правото на закупуване и на други финансови инструменти. Варантът може да бъде упражнен само в рамките на даден период. При кол опцията, за разлика от него, би могло да се предвиди да бъде упражнена или в рамките на даден период, или на конкретна дата. 

Българска депозитарна разписка

Следващ вид деривативна ценна книга е българската депозитарна разписка. По същността си тя представлява ценна книга, емитирана в България, предоставяща права, производни от правата по друга (базова) ценна книга, като правата по базовата ценна книга се упражняват в полза на притежателя на производната ценна книга. Българската депозитарна разписка дава всички права по базовата ценна книга с изключение на правото на глас. Емитентът на българската депозитарна разписка я продава на нейния купувач и по силата на втори договор за поръчка с него купува свое име базовата ценна книга като я обездвижва/заключва в банка-депозитар. Емитирането на български депозитарни разписки се допуска от Централния депозитар едва след като емитентът е закупил и заключил базовата ценна книга. Важно за българските депозитарни разписки е, че те подлежат на обратно изкупуване от своя емитент.

Депозитарна разписка

Депозитарните разписки са деривативни ценни книги, емитирани извън България. С изключение на това – мястото на емитирането им, те са сходни с разгледаната по-горе българска депозитарна разписка. Емитентът на депозитарните разписки и емитентът на техните базови ценни книги има седащила в различни страни. Основното приложение на депозитарните разписки като отделен вид ценни книги е това, че с тях се постига улесняване на трансграничната търговия на ценни книги.

Финансови инструменти, които

не са ценни книги

В рамките на настоящото изложение е редно да се обърне внимание и на онези финансови инструменти по ЗПФИ, които макар и да носят качеството финансови инструменти, нямат характеристиката на ценни книги.

Към тях най-общо биха могли да бъдат причислени:

-       инструментите на паричния пазар;

-       дялове от предприятия за колективно инвестиране;

-       опции, фючърси, суапове, форуърдни договори и други деривативни договори с различен базов актив;

-       деривативни финансови инструменти за прехвърляне на кредитен риск;

-       договори за разлика;

Преди да бъде направен кратък преглед на видовете финансови инструменти, които не са ценни книги, следва да бъде отбелязано, че подобно на ценните книги и финансовите инструменти, които не са ценни книги, се делят на базови финансови инструменти и деривативни финансови инструменти. Базовите финансови инструменти са носители на първични права за своите притежатели – такива са инструментите на паричния пазар и дяловете от предприятия за колективно инвестиране. Стойността на деривативните финансови инструменти зависи от определен базов актив (ценни книги или други финансови инструменти). Примери за такива деривативни финансови инструменти са опциите, фючърсите, форуърдните договори и суаповете. За разлика от деривативните ценни книги, които имат за свой базов актив друга ценна книги, деривативните финансови инструменти могат да имат за свой базов актив и права върху стоки.

Инструменти на паричния пазар

Инструментите на паричния пазар биват:

-       краткосрочни държавни ценни книги (съкровищни бонове);

-       депозитни сертификати;

-       търговски ценни книги;

Определящо за инструментите на паричния пазар е понятието матуритет или иначе казано това е срокът от емитирането до падежа на даден инструмент на паричния пазар. От продължителността на матуритета зависи това дали даден инструмент на паричния пазар е ценна книга или е финансов инструмент, който не е ценна книга. Ако матуритетът на един инструмент на паричния пазат е по-дълъг от 12 месеца, то съответният инструмент на паричния пазар има характеристиката на ценна книга по ЗППЦК.

Дялове на предприятия за

колективно инвестиране

Този вид финансови инструменти се издават от предприятия за колективно инвестиране и представляват правата на участниците върху активите на предпроятието за колективно инвестиране. Дяловете от такова предприятие могат да се изкупуват обратно от предприятието при искане от притежателите по при цена, основаваща се на нетната стойност на активите на предприятието. Предприятие за колективно инвестиране е родово понятие, което обхваща както предприятията за колективно инвестиране от отворен тип, така и предприятията за колективно инвестиране от затворен тип. Като синоним на предпроятие за колективно инвестиране от отворен тип би могло да се използва и понятието колективна инвестиционна схема. Дяловете емитирани от предприятията за колективно инвестиране не са ценни книги по смисъла на ЗПФИ.

Дяловете от този тип предприятия биха могли да бъдат:

-    акциите емитирани от инвестиционните дружества от отворен тип (законодателят ги третира като финансови инструменти, които не са ценни книги);

-     дялове, емитирани от договорен фонд;

Дяловете, емитирани от предприятие за колективно инвестиране от затворен тип са финансови инструменти ценни книги (акции) и се търгуват по правилата на ЗППЦК за публично предлагане и допускане на ценни книги до регулиран пазар. 

Договорният фонд представлява обособено имущество с цел колективно инвестиране (в ценни книги и други ликвидни финансови активи) на парични средства, набрани чрез публично предлагане на дялове. Дяловете на договорният фонд не са разновидност на дружествените дялове. Между договорния фонд и притежателите на дялове не възникват членствени правоотношения както при капиталовите търговски дружества.

Опция

Опцията е вид деривативен финансов инструмент и най-общо съдържа в себе си правото за закупуване или продажба на определен брой ценни книги или други финансови инструменти по предварително фиксирана цена до изтичането на определен срок или на определена дата. На опцията би могло да се погледне от два аспекта – като договор и като право. Според вида на правото, което закрепват опциите биват: кол опции – когато притежателят им има правото да закупи предвидения в тях актив; пут опции - когато притежателят им има правото да продаде предвидения в тях актив. Като вид право опционното право би следвало да се определи като потестативно субективно право. Опцията е от групата на финансовите инструменти, които не са ценни книги. Неизменно свързана с опцията и опционния договор е опционната премия – с този договор обичайно се означава цената на опцията по договора за опция.

 Опциите се подразделят на:

-   американска опция – характерно за този вид опции е, че правото по тях може да се упражни в рамките на определен период;

-     европейска опция – правото по тях може да бъде упражнено само на определена дата.

 В зависимост от базовия актив, над който е надградена опцията тя бива:

-       опция върху ценна книга;

-       опция върху фондови индекси;

-       опция върху фючърси;

-       валутна опция;

-      покрита/непокрита опция – в зависимост от това дали базовият актив се притежава от съответната страна по опционнабта сделка към момента на сключването на опционния договор.

Фючърс

Фючърсът подобно на опцията представлява деривативен финансов инструмент, който обаче изразява задължението за закупуване или продажба на определен брой ценни книги или други финансови инструменти по предварително фиксирана цена и на определена дата. Фючърсът се използва както като средство за управление на риска (хеджиране), така и като оръжие за реализирането на пазарна спекула. В по-големия брой случаи фючърсът изобщо не стига до своето изпълнение. Това е така, защото още преди неговия падеж страните по фючърсния договор се споразумяват да “неутрализират” сключения помежду си договор за фючърс, при което помежду си те сключват нова сделка – т. нар. офсетна сделка, която се сключва със участието на т. нар. клирингова къща посредник. Както на опцията, така и на фючърса би могло да се погледне както като на договор, така и като на право, което се уговаря по силата на този договор. Изпълнението на фючърсния договор се обезпечава чрез т. нар. маржин – депозит. Съществено различие между опцията и фючърса е това, че за разлика от опцията, правото по която може и да не бъде упражнено от имащата го страна, задължението по фючърсния договор задължително трябва да бъде изпълнено. Би могла успешно да се направи аналогия между фючърсния договор и предварителния договор по чл. 19 ЗЗД. При неизпълнение на задължението по фючърсния договор обаче, за разлика от предварителния договор, страната не разполага с потестативното право за сключването на окончателен договор. Както опцията, така и фючърсът се числи към групата на финансовите инструменти, които не са ценни книги. Както стана чсно по-горе, фючърсът трябва да бъде упражнен на точно определена дата, а не в рамките на даден период. В зависимост от базовия актив разграничаваме финансови фючърси и стокови фючърси.

Купувачът на фючърс се задължава да придобие базовия актив, а продавачът на фючърс се задължава да го прехвърли на падежа. Цената на фючърса е различна от цената на базовия актив по фючърса.

Форуърден договор

Форуърдният договор представлява срочна сделка за доставка на базов актив на определена бъдеща дата и на определено място. С известни уговорки форуърдният договор би могъл да бъде окачествен като нестандартизиран фючърсен договор.

Договор за разлика

При договор-финансов инструмент страните заплащат една на друга разликата между първоначално опреледена от тях стойност и бъдещата пазарна цена на определен базов актив.