Feb 24

ЗОЗ и ЗДФО – или как недобросъвестният длъжник лесно би могъл да осуети удовлетворяването на своите кредитори

  Законът за особените залози (ЗОЗ) и Законът за договорите за финансови обезпечения (ЗДФО) имат характеристиката на специални закони спрямо Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Търговския закон (ТЗ) по отношение на особените способи и ред за обезпечаване и удовлетворяване, които те предвиждат.

  Положителните страни на тези закони несъмнено не са малко – като се започне от това, че предаването на предмета на залога от залогодателя на заложния кредитор не е необходим елемент от особения залог по ЗОЗ, мине се през ефекта на вписването на особения залог спрямо трети лица и се стигне до възможността заложният кредитор да се удовлетвори за своето вземане без необходимостта от проверката и потвърждаването на неговото вземане от съд или преминаването през изпълнително производство по Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Значително облекчение за стопанския оборот предлага и разписаната в ЗДФО възможност обезпеченото лице да се удовлетвори извънсъдебно като задържи за себе си предмета на даденото му обезпечение – различни видове вземания, ценни книги, финансови инструменти и др.

  Не може обаче да се остави без коментар и допуснатата от законодателя възможност, която ЗОЗ и ЗДФО предоставят на недобросъвестния длъжник за осуетяване на удовлетворението на неговите кредитори.

  Описаните по-долу примерни сценарии по всеки един от двата закона (ЗОЗ и ЗДФО) накратко и по разбираем за неюристите начин онагледяват този проблем.

  Сценарий по ЗОЗ

  Лицето “А” има голямо задължение спрямо лицето “Б”. За обезпечение на своето вземане към “А” “Б” е успял да постигне налагането на запор по сметката на "А" в банката “Х”. При това положение съгласно действието на запора по ГПК банката “Х” не може да изплати на “А” парите по сметката му. Те са условно казано “заключени” за целите на удовлетворението на кредитора “Б”. “А” обаче със серия от правно-счетоводни операции сключва с банката “Х” симулативен договор за кредит, който бива обезпечен с договор за особен залог върху вземанията на “А” срещу банката “Х” по запорираната банкова сметка. Договорът за кредит е уговорен така, че “Б” съвсем скоро да изпадне в неизпълнение спрямо банката “Х”. Въз основа на това тя пристъпва към изпълнение върху паричните средства на “Б” по запорираната сметка. Депозитарят по ЗОЗ разпределя постъпилите от това средства към банката “Х” като единствен кредитор според данните от Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ). Банката предава по-голямата част от тези средства към длъжника “А” като за извършената “услуга” съответният/ите банков/и служител/и получава/т предварително договорената с “А” комисионна. След време “Б” осъжда “А” и насочва изпълнението на вземането си срещу запорираната сметка в банката “Х”. В същата обаче предвид развилите се събития пари вече няма.

  Сценарий по ЗДФО

 Сценарият по ЗДФО е до голяма степен аналогичен със сценария по ЗОЗ, като тук недобросъвестният длъжник е допълнително улеснен и от това, че за договора за финансово обезпечение не се изисква да има достоверна дата и не подлежи на вписване. Банката “Х” получава запорно съобщение, но въз основа на антидатирания договор за кредит и обезпечаващия го договор за финансово обезпечение върху вземанията на “А” по запорираната сметка банката “Х” запазва за себе си средствата по запорираната сметка. По-голямата част от тях тя предава на недобросъвестния длъжник съгласно предварително неофициално договореното помежду им.

  Така на пръв поглед напълно законосъобразно недобросъвестните платци биха могли да преодолеят наложените им банкови запори от техните кредитори. Това от своя страна поставя на карта сигурността на обществените отношения и по недопустим начин неутрализира една считана за сигурна обезпечителна мярка, каквато е банковият запор. Това положение би могло да бъде лесно преодоляно чрез промени в коментираните два закона, но дали това ще се случи, зависи от волята на законодателя.